Здравейте!

Ако вече сте наш клиент, въведете вашите данни за вход.

Ако сте тук за първи път и желаете да направите покупка, нужно е да се регистрирате

Вино - История

 
 
 
   "Няма написана поема от любител на водата", казва Хорацио, великият римски поет.
   Виното е алкохолна напитка, която се произвежда чрез ферментация на плодове, съдържащи захар. Ферментацията се извършва от дрожди в алкохолa, които дават характер на виното. Гроздето е с богат вкус и с високо съдържание на ферментационна захар, което го прави идеално за производството на вино.
Виното е чистото отражение на тероара и съчетава културният, географски и исторически произход. Няма две идентични вина - виното е точно толкова просто или сложно, колкото пожелаеш да бъде: нa едно ниво то може да е моментно удоволствие за сетивата, а на по-дълбоко ниво, да е въплъщение на късче земя и миг във времето.
   Виното присъства в сърцето на цивилизацията от древни времена. Първото доказателство за култивирано земеделие разкрива лозя сред култивираните култури. От "люлката на лозарството": Армения, Грузия и бреговете на Черно море през Египет, Гърция и други части на Европа, лозята процъфтяват като насаждения и се превръщат в социална, икономическа и културна необходимост.
   Всеки лозов масив е уникално съчетание от климат, топография и вид почва, който оформя характера на лозята, които растат там и на гроздето, което се ражда. В замяна, виното направено от това грозде отразява характера на това далечно място. Френската дума terroir, която буквално се превежда като "почва", се използва за описание на цялата околна среда, в която виреят лозята. 
   Освен тероара и начина на винопроизводство, най-голямо влияние върху вкуса на виното оказва индивидуалният сорт грозде или бленд от сортове. Основните четири червени сорта са Каберне Совиньон, Пино Ноар, Сира/Шираз и Мерло. Основните четири бели сорта са Шардоне, Совиньон Блан, Ризлинг и Семийон.
   Производителите могат да вляят на стила и качеството на виното, което произвеждат чрез избора си на местоположение на лозята, методите за засаждане и решенията, които взимат през годината, но като цяло те са изключително зависими от природата. При гроздобер, гроздето носи отпечатъка на климата в това определено лозе през годината.

   Процеса на винопроизводство се състои от няколко етапа: мачкане и ронкане, ферментация, пресоване, узряване, избистряне и филтриране и последно -купажиране и бутилиране. Един опитен производител на вино, както и високотехнологичното оборудване играят важна роля при гарантиране на качеството.
По отношение на стиловете вино - те са много по цял свят. Няма две еднакви вина благодарение на влиянието на климата, геологията, сортовете грозде и подхода на винопроизводителя. Вината могат най-общо да се категоризират на: тихи вина, пенливи и подсилени.
   Трапезните вина или също така тихи или естествени вина се класифицират по-нататък като бели, розе и червени.

Белите могат да бъдат:
• остри или стоманени вина със средно тяло - Chablis Premier и Grand Cru, бяло бургундско, бяло бордо, Сансер и Пули Фюме (Франция); Совиньон Блан (Нова Зеландия); Семийон (Австралия); Шенин Блан (Южна Африка); Ризлинг (Австралия);
• плътни, богати бели - Шардоне (Калифорния, Нова Зеландия, Австралия); Марсан и Виониер (Австралия); бяла Риоха (Испания); Кондрю и бяла Рона (Франция);
• свежи, сухи, леки бели вина - Шабли и Мускадет (Франция); Пино Гриджо (Италия); Ризлинг (Германия); Вино Верде (Португалия);
• ароматични или цветни, сухи до полу-сухи - Елзас Гевюрцтраминер, Пино Гри и Ризлинг (Франция); Грюнер Велтлинер (Австрия);

Розето се прави от червено грозде, което е оставено за кратко време в контакт с оцветяващите ципи на гроздовите зърна, розетата могат да варират от най-бледо розово до тъмно, непрогледно червено в зависимост от това колко време гроздето минава през мацерация. Гренаш е един от най-популярните сортове за производство на розе.

Червените могат да бъдат:
• свежи, плодови червени вина с ниски танини - Божоле (Франция); Барбера д'Асти и д'Алба (Италия); по-леко Мерло
• червени вина със средно до плътно тяло - бургундско, бордо (Франция); Кианти. Бароло, Барбареско (Италия); Пино Ноар (Чили, Нова Зеландия, Австралия); купажи Каберне Совиньон-Мерло;
• плътни, мощни, често вина пикантни вина - Сира от долината на Рона (Франция); Шираз и Мурведре (Австралия); Каберне Совиньон; Зинфандел (Калифорния); Примитиво (Италия); Торо (Испания);
• сладки/десертни - Мускат д'Асти (Италия); Сотерн, Вувре (Франция);

   Пенливите вина се произвеждат в стил "gamut" от лекото италианско просеко до елегантното, плътно френско шампанско, което се омекотява със стареенето до богатите, стоплящи сърцето, игриви мехурчета на по-топлите лозя от Новия Свят и зрелите, червени пенливи Шираз от Австралия. Класическият бленд гроздови сортове за пенливо вино (по специално шампанско) са Шардоне, Пино Ноар и Пино Мюние. Доброто шампанско има комплексни, маслени вкусове на ядки и бисквити, а мехурчетата трябва да създават едно гъделичкащо усещане, за да балансират вкуса.

   Подсилените вина могат да бъдат остри и сухи и са измамно светли на цвят в чашата, но са изключително мощни на нос и на небце. Шери фино и манзанила са сухи без никаква киселинност. Мадейра Серсиал и Вердеьо са по-свежи от испанските си опоненти, но са също толкова остри и продължителни. В този стил подсилено вино са фино, манзанила, амонтийадо шери (Испания); Серсиал и Вердеьо мадейра (Португалия). Другият стил подсилени вина са тъмни и сладки. Тези вина обхващат от жълтокафявите, орехови порта до кехлибареното, олоросо шери и черно-червените, с вкус на сливи и виолетки реколтови порта. Като цяло кафявият цвят отразява времето прекарано в дъб. Подсилването с гроздов алкохол се извършва по средата на ферментацията, така че всички тези вина запазват една характерна сладост от естествените гроздови захари. В този стил са олоросо шери, Малага (Испания), порто tawny, късно бутилирани реколти (LBV), реколтово порто, Малмзи и Буал мадейра (Португалия).   
Произход и значение на виното
   Счита се, че виното е произлязло от Кавказките планини на Грузия и оттогава е част от световната култура вече 6000 години. Отличителен белег на гръцките и римски цивилизации е бог Дионис (или Бакхус), който започва празниците с вино като по този начин го прави неотменима част от средиземноморския начин на живот. Впоследствие, виното става важна част от християнската религия, а през Средновековието, европейските манастири допринасят много за повишаване на качеството му и за подобряване на техниките за отглеждане на грозде и правене на вино в избите.
   През 16-ти век, европейците навлизат в Новия свят, а религията и лозята идват заедно с тях. Виното като по-чистa и безопаснa напитка за консумация става толкова неотделима част от всекидневния живот, колкото и самата религия. Междувременно, винената търговия в Европа процъфтява (от големите експортни центрове като Бордо, Порто и Венеция), техологиите за бутилиране се усъвършенстват, производството на пенливо вино напредва и вината от Бордо, Бургундия, Германия и Португалия стават все по-високо ценени. Виненият свят, такъв, какъвто го познаваме днес, започва да се оформя.
   Днес, повече от когато и да е било, виното е част от всекидневния начин на живот, както като питие за празник, така и като многостранен партньор на храната. Фактът, че е станало толкова интригуващо, не е изненадващ. Освен релаксиращия ефект на алкохола, виното продължава да изумява с вечно променящия се характер неразривно свързан със земята, хората и културата, която го е създала.
  
Разпростиращият се свят на виното
   В края на 20-ти век светът има над 8 милиона хектара лозя и произвежда близо 300 милиона хектолитра вино. Днес, то се прави буквално навсякъде по света от Чили до Южна Америка, Нова Зеландия и Китай.
   Средиземноморска Европа е сърце на лозарството; тук има около 240 часа слънчево греене на месец, средна температура от 17°C по време на отглеждането, годишни валежи от около 600мм и свеж студ през зимата, който позволява на лозята период на латентност. Класическите региони на Бордо, Бургундия, долината на Рона, Риоха и Тоскана са облагодетелствани от тези перфектни условия и техните вина с течение на времето са се развили до позиция на световни критерии. Това важи за регионите на Стария свят, където тероарът е най-важен. Ако откриете подходящ тероар, вината му ще са с най-добре балансирана киселинност, сладост, плодови вкусове и танини, уравновесени до съвършенство. С погрешен тероар, реколтата много често е неуспешна.
   Стремежът към нов тероар е причината, която кара винопроизводителите да се насочват към неизследвани кътчета на Европа и към Новия свят. Много от новооткритите земи се оказват лесни територии за отглеждане на лозя като там отглеждането на грозде се извършва без усилия и в изобилие, благодарение на топлия климат.
 
Стар свят срещу Нов свят
   Казано е, че днес, виното идва от Стария свят към Новия. Старият свят е сърцето на винопроизводството, с лозарство еволюирало от 7000 г. преди Христа. Класическите региони на Франция, Италия и Испания са в ядрото и обхващат всички традиционни методи, по които виното се прави по стария времеотнемащ начин. Новият свят се състои от пионерските лозя на Южното полукълбо и Северна Америка, които са основани от изследователи и мисионери от 14-ти век нататък. Чили, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Калифорния и Южна Африка - всички те попадат в категорията Нов свят.
   Едно вино от Новия Свят ще има богати плодови вкусове и аромати, които отразяват топлия климат на лозята. Виното от Стария свят ще бъде по-неуловимо с деликатни, комплексни аромати и по-крехки, многостранни вкусове. Днес, тази разлика не е толкова подчертана, колкото преди. Подобрените методи за лозарство и винопроизводство означават, че едно вино от Стария свят може да има толкова пищен и зрял вкус, колкото едно вино от Новия свят. Обратното също е вярно като техниките на Новия свят в голяма степен се основават на тези от Стария. Лозарите търсят по-хладни долини с лозя, които да дават грозде с по-изтънчени вкусове. Всичко това означава, че вкусовите граници започват да се размиват в много голяма степен.

19-02-2010 | виж всички новини | Принтирай Изпрати

© 2010 Икономов - борса за бира, безалкохолни напитки, алкохол, тютюневи изделия
Design & Development:
DREAMmedia Creative studio